Агресивно поведение и пристъпи на негативизъм при деца в ранна възраст

От Емилия Костадинова (детски педиатър)

Справянето с агресивно поведение в ранна възраст поставя възрастните в ситуации, в които те трябва да намерят незабавна и правилна реакция, да измислят дейност, която да смекчи обстоятелствата. Тези ситуации предизвикват у възрастните различни чувства като ярост, разбиране, страх, съпреживяване и безсилие. По-долу ще бъдат описани различни видове причини, които провокират децата към крайно поведение, а също така и техники, преложения и съвети за предотвратяване и бърза намеса по време на агресивна проява.

1. Ситуации, в които не са задоволени основните нужди на детето.
Децата в ранна възраст не винаги осъзнават базисните си нужди. В състояние на глад, жажда, умора и др. те чувстват вътрешно напрежение, раздразнителност и неспокойствие. Но това са малки деца и не знаят как да постъпят. Понякога обвиняват заобикалящата ги външна среда за неудобствата им.

- Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване : възрастния трябва да знае, че има деца, които реагират бурно и яростно в състояния на глад, жажда и др., затова той трябва да предложи напитка или храна дори и, когато детето не иска.

- Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : детето да се успокоява, без да се коментира поводът за нападението(кой го е ядосал, кой му е взел играчката и т.н.), да се удовлетвори веднага първичната му нужда( да се заведе в кухнята и там да му се даде напитка или храна) и да се докосва, докато не се успокои. След като детето се успокои, може да се добави речево обяснение:” понякога, когато сме гладни или жадни сме ядосани”. Това се прави с цел детето да осъзнава причината за своето поведение и в бъдещи подобни ситуации.

2. Праг на ниското самочувствие ( самоувереност)
Много деца в ранна възраст имат крайни яростни реакции, заради моменти на провал, загуба в игра и/или ситуации, в които не получават веднага това, което искат. В тези ситуации е характерно силно импулсивно поведение, което не изглежда подходящо за случилото се.

- Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване : за да го „спаси” от подобни ситуации възрастния може да предложи на детето занимания, от които го очакват успехи и удоволствие. Също така е добре децата, които по-трудно се справят, да бъдат поощрявани чрез предложения за помощ, предлагане стратегии за решаване на проблема („На всички ни е неприятно, когато нещо не става. За това ще опитаме отново. Ако и тогава не успеем, ще опитаме по друг начин.”).

- Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : възрастният трябва да прояви разбиране към затруднението на детето, което го провокира към поведение на избухване. Демонстрирането на съпричастие към детето, по време на агресивното му поведение, понижава чувството на комплексираност. Реакции от вида: „Разбирам, че си ядосан заради това, че изгуби в играта. Това наистина е за ядосване.”, както и успокояване на детето чрез пренасочване на вниманието му към други занимания, които детето харесва и предпочита.

3. Трудности в свикването с промени, преместване и непознати ситуации
Адаптирането към всяко ново място или непозната ситуация обикновено изисква от децата допълнителни сили.

- Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване : преди всяко преминаване от една дейност в друга е важно детето да бъде предупредено или предварително да се разкаже за това, което ще се случи. Когато детето знае за това, което предстои, то чувства самоувереност и агресивните реакции и нивото на стрес също спадат.

- Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : важно е детето да се заведе на място, което му е познато и удобно (приятно за него място в градината, среда, която вече му е позната). Трябва да му се позволи да се облегне или да се гушне във възрастен, на когото вярва, то не трябва да се оставя изолирано и да се чувства самотно.

4. Непредвиждане на резултатите от действието
Понякога поведението на децата в основата си не е агресивно и целта му не е да наранява, но резултатите от него могат да бъдат фатални. Например, когато детето иска да стигне до определено място и по пътя настъпва и разрушава неща на земята, без да е искало да направи това. Способността да се придвижда резултатът от действието и разбирането на връзката между причината и следствието са неща, които се придобиват и учат в продължение на процеса на развитие.

- Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване: Когато се установява повтарящо се такова поведение е важно възрастния да има в предвид действията му. Да помага на детето да осъзнава и да разглежда различни ситуации чрез „познаване на предполагаемия резултат”.

- Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : На дете, което е действало по начин, който е предизвикал негативен резултат, му е нужно обяснение веднага за случилото се и за връзката между поведението и резултата. Наприпер, детето, което е настъпило рисунката на друго дете, предизвиква две реакции : първата уврежда рисунката, а втората може да придизвика ярост от страна на детето, чиято рисунка е пострадала. Ако възрастния реагира с ярост към детето то той се фиксира върху резултата от действието на детето, а това няма да доведе до осъзнаване на полезни изводи за в бъдеще.

5. Подражание на агресивен модел
Деца, които имат семейство с агресивен модел(родител, брат, сестра и т.н.) понякога използват защитената среда на детската градина, за да подражават на агресивния модел, на който са подложени в семеиството.

- Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване: Трябва да се потърси професионалното мнение на психолог, който да „предпише” средствата за планиране на по-добри преживявания на детето в рамките на детската градина.

- Подходящо поведение на възрастния по време на избухване: Да се опита да успокои детето и да го подкрепи в действията, подходящи за правилата на детската градина. В случей на прояви на тежка агресия в големи размери трябва да се известят служителите, които се грижат за терапията на семейството.

В контекста на казаното по-горе следва да обобщим, че задълбочената и цялостна терапия на агресивността не може да се ограничи само с подходящи реакции от страна на учителите. Този проблем трябва да се обсъжда във всичките му аспекти – трябва да бъдат ангажирани и допълнителни специалисти за по-доброто разбиране на агресивното поведение и за разграничаване на нормалното поведение от агресивното. Това разграничение ще помогне при взимането на правилно решение за необходимостта от психологическа или друга намеса, която да бъде насочена, както към детето, така и към неговото семейно обкръжение.

medical.bg

© 2012 Детско Селце. Всички права запазени • Created by Max Effect